Примерите са много, най-силния от тях изглежда невероятната приказка на футболния отбор на Лестър.
Лестър и сезон 2015-2016
Чудо, О, Чудо! Това, както и още около десет хиляди неща си е казвал онзи фен на Лестър, който в началото на сезона заложи за титла на своите любимци при коефициент 5000:1. Това си казваха и футболисти, треньори и фенове на Ливърпул, Манчестър Сити, Челси, Манчестър Юнайтед, Арсенал и кой ли още не.През онази година Лисиците сътвориха история, като единственото обяснение как я направиха - на мускули. Каспер Шмайхел с дълъг пас към Джейми Варди и 24 гола на сметката на англичанина. Историята обаче започва още 2 години по-рано. През сезон 2013-2014, още в Чемпиъншип, Лестър печели завидните 102 точки и титлата във второто ниво на английския футбол. Следващата кампания е повратна за самочувствието на отбора. Спечелените 10 точки в последните 4 мача са достатъчни за оставане във Висшата лига, само на 6 точки над зоната за изпадане.
Останалото е история. Бавно, напоително и методично, Лестър извървя пътя до върха. Още покрай наситения график около Коледа мнозина повдигаха невярващо вежди. Лисиците обаче малко по малко, без грешки, мачкаха всичко по пътя си. Буквално мачкаха, предвид начина на игра на Хут, Фукс и останалите в защита.
Четете още: Брутални дербита през уикенда, ето какво да очакваме
Лестър обаче не спря и точка по точка, кръг след кръг, побеждаваше мултимилионните си съперници. Загубите от 38 мача останаха само 3, а показателно за постоянството е класирането по форма. Там, освен титлата след всички изиграни двубои, Лестър бяха първи при последните 30 мача, последните 20 мача, последните 10 мача. Те отстъпват единствено в класацията за последните 5 срещи от сезона, след спечелената предварително титла, но дори и в тях те не допуснаха загуба - 2 победи и 3 равенства.
Майкъл Джордан
Смятан от мнозина за най-великия в историята на баскетбола, Въздушния също има своето мнение по темата. Джордан казва "талантът печели мачове, но отборната игра и себераздаването, както и пределната мотивация, печелят шампионски титли". И е прав. Ставали сме свидетели през годините на стотици пропиляни таланти заради мързел, преждевременно забогатяване и промяна на интересите и още различни причини.Майкъл Джордан прави и препратка към книгата на Малкълм Гладуел - Отклонения: Историята на успеха. В нея автора споделя тезата, че разликата между абсолютния и неподправен талант и успеха на черноработника, който постига всичко с труд, е 10 000 часа. За толкова време един обикновен човек може да постигне неща, които супер-таланта без тренировки няма да успее. Според Гладуел тази постановка не важи само за спорта. Той смята, че това е времето, което Бийтълс са прекарали в Хамбург в началото на 60-те години, преди грандиозния си успех. Толкова е отнело и на Бил Гейтс, за да създаде империята Майкрософт.
Нагано и Екатерина Дафовска
България и ски. Най-многото, което чужденец би си помислил, е за курортите Банско, Боровец и Пампорово. Не така обаче мислеше Катя Дафовска през 1998-ма година. Чудото, сътворено от българката и олимпийската титла от Нагано остават единствения златен медал от Олимпиада за България. Това надали ще се промени, но силата и волята на Дафовска тогава остават за историята.Милнър и Шварцман
Два различни спорта - футбол и тенис са доста актуални днес. Независимо от странната обстановка и постоянно променящите се условия, спортът оцелява.Абсолютен пример за всеотдаденост, това е Джеймс Милнър от Ливърпул. В момента той е втори капитан на един от най-силните отбори на нашето време. Поливалентността му, хъса и желанието за игра са водещи във визитата на Милнър. Той не блести с някакви грандиозни качества, не е самороден талант, но е абсолютен пример за тренировки, тренировки, тренировки. И в последните години това се отплати с титла в Шампионската лига и Висшата лига на Англия.
Тенисът също има в момента своето бойно момче. На 28 години, Диего Себастиан Шварцман този сезон проби в топ 10. За мнозина стечението на обстоятелствата, нарушения ритъм и отсъствието на множество звезди, както и непроведените турнири, могат да са оправдание за това именно Шварцман да играе на финалния турнир в Лондон. Аржентинецът обаче е пример за непримиримост, за желание за доказване, за гонене на всяка топка. И въпреки, че срещу себе си има десетки по-талантливи играчи, Шварцман успя с амбиция и готовност да достигне до там, където много други не са.
Да, не може да очакваме от някой абсолютно скаран с двете си ръце да стане разпределител на националния отбор по волейбол. Можем обаче да се борим, да настояваме и да продължаваме напред към преследване на целите си. Някои от най-великите са ни показали пътя.
Категория: Други спортове