Принуден да работи във фабрика едва дванадесетгодишен, за да помогне на Съветския съюз през Втората световна война, призован в армията на 18 години - животът на Лев Яшин има отличителните белези на мрачен филм, още преди да сме се докоснали до революционната му футболна кариера.
Простено Ви е, ако не вярвате, че това е един и същ човек, който е щял да бъде известен до края на дните си и след това като шоумен, холивудски футболист, холивудска знаменитост. По свои думи "кръшкач", Яшин спира да работи и започва доброволческа военна дейност, съчетавайки това със слабите си надежди да успее като футболист. За щастие, той бива забелязан от скаут на Динамо Москва и взет бързо, с което слага край на неохотната си алтернативна кариера.
"Черният паяк", за когото знаем, че в началото не се слави с постиженията си в този спорт, е бил талантлив вратар на хокей на лед и е обул първо кънките преди бутонките, преди да се фокусира върху футбола.
Насочените му усилия в тази посока го извеждат до слава, признания и награди, безкрайни дискусии по кръчмите и статии като тази.
Той прекарва цялата си кариера в Динамо, носейки пет титли в лигата и ставайки първият известен вратар, популярен с лидерството, интелигентността си да започва контраатаки, с бързината си извън линията, дори с храбростта си да обикаля в собственото си наказателно поле - той е бил шефът.
Легендата за Яшин се разрастваше, цената му се изстрелваше към небето - той бе печелил наградата Европейски вратар на годината три пъти до края на 50-те години на миналия век, въпреки липсата на реална репутация на Динамо на континента. Когато той и СССР триумфираха на встъпителното европейско първенство през 1960 г., нямаше какво друго да доказва.
Ако 1960 г. беше нулева година, то 1963 г. беше просто годината на Яшин. Избран да участва в „Мачът на столетието“, където прави редица изумителни и почти невероятни спасявания и не допуска гол. Няколко месеца по-късно той става първият (и все още единствен) вратар, спечелил Златната топка. Ето малка част от хората, които той победи за наградата: Джани Ривера, Джими Грийвс, Дени Лоу, Еузебио, Боби Чарлтън, Луис Суарес. Всички бити от вратар.
През 1967 г. е награден с орден Ленин, най-високата чест на Съветския съюз, и три години преди евентуалното му пенсиониране, влиянието и аурата му бяха силни както винаги. Той пътува с националния отбор на Световното първенство по футбол през 1970 г. официално като техен трети вратар, но неофициално като лидер в съблекалнята.
Приблизително 100 000 души се стичат за неговия бенефис, където присъстват и имена като Пеле и Франц Бекенбауер, всички те дошли за падането на завесата на игровите дни на Яшин.
По-късно той настоява, че ключът към успеха му е пушенето за успокояване на нервите и питие, което да тонизира мускулите му - кой сме ние да спорим с това? Яшин дори има свой собствен раздел за „цитати“ в Уикипедия.
След битка с рак на стомаха той почина на 60 години през 1990 г., но историята на Яшин е една от най-великите в цялата спортна история на Русия и Съветския съюз. Най-големият? Големият Лев. Най-лошият? Големият Лев. Най-шумният? Големият Лев. Най-готиният? Големият Лев. Най-добрият? Големият Лев.
Източник: FOTMOB
Категория: Футболни анализи