Основните критерии при избора са продължителност на кариерата, отборни и лични постижение. За някои отбора избора е лесен, но други отбори са имали толкова много звезди през годините, че е трудно да се посочи.
Ето и кратко резюме на играчите.
Хюстън Рокетс – Хакиим Олайджоун
Джеймс Хардън може да прави зашеметяващи мачове, но не може да се приближи до Олайджоун. „Мечтата” помогна на „ракетите” да спечелят две поредни титли в средата на 90-те. Спечели наградата Най-полезен играч и в двата финала както и същата награда през един от сезоните. Успя да се докаже като един от най-добрите защитници в историята на спорта и според мнозина е най-добрия чужденец играл в НБА. Хакиим е лидер в класацията на Хюстън по блокирани изстрели, откраднати топки, борби и отбелязани точки. Да, Хардън все още не го е изпреварил. Дори е на някакви си приблизително 10,000 точки от него.
Индиана Пейсърс – Реджи Милър
Спейк Лий да не гледа. Убиеца на Ню Йорк Никс ще остане в историята като един от добрите стрелци с нерви от стомана. За 18 сезона в отбора Милър отбеляза над 25,000 точки. За негово съжаление беше част от НБА в грешен период. Съвременната игра щеше да му отива много повече. Той така и не се добра до пръстен, но спечели финалите в Източната конференция в шест случая.
Лос Анджелис Клипърс – Крис Пол
Крис Пол изигра само шест сезона за Клипърс, не тя бяха върховите в кариерата на може би най-добрия пойнт гард на изминалото десетилетие. Пол редовно завършваше вечерта с малко по-малко от 20 точки и поне 10 асистенции. Докато беше в ЛА той стана двукратен носител на приза за най-много асистенции и три пъти завърши с най-много откраднати топки. Той е сред най-добрите защитници на позиция пойнт гард, един от най-ефикасните реализатори, отличен подавач и невероятен лидер на игрището. Блейк Грифин беше по-зрелищния, но Пол беше двигателя на отбора.
Лос Анджелис Лейкърс – Меджик Джонсън
Тук вече е невъзможно да се определи. Четири човека имат пълното право да се окичат с короната на Най-добрия баскетболист в историята на „езерняците”. Карийм Абдул-Джабар спечели пет пръстена с отбора, също толкова има трагично починалия Коби Браянт. И двамата са сред най-великите в спорта. Джери Уест не може да се похвали с толкова много пръстени, но за 12 години достигна девет пъти до финалите. И все пак везните клонят към Меджик. Заразителния играч беше лицето на отбора по време на Звездния период през 80-те. Той също спечели 5 пръстена с Лейкърс и единствената причина да няма още по-високи показатели е диагнозата ХИВ, която не му позволява да играе през 30-те години на своя живот.
Мемфис Гризлис – Марк Гасол
Изберете си някой между Майк Конли и Марк Гасол. Двамата бяха лицето на коравите Гризлис през изминалото десетилетие и са почти неразделни. Гасол е лидер при борбите и чадърите за Мемфис. Конли води в класацията за отбелязани точки, асистенции и откраднати топки, но по-добрата работа в защита накланя везните в полза на испанеца. Именно тя му донесе приза за Защитник на годината и на три пъти го направи участник в Мач на Звездите – нещи, с което Конли не може да се похвали.
Маями Хийт – Дуейн Уейд
Сега може да изглежда сякаш Уейд е B2, a Джеймс е B1, но този банан спечели титлата много преди Брон да се появи по бреговете на Маями. Светкавичен в пика на кариерата си, Уейд беше сред най-добрите реализатори и феновете могат само да се радват на факта, че той успя да се справи и да нагоди играта си след всичките тези контузии и болежки. Уейд е тринадесеткратен участник в Мача на звездите и трикратен шампион на НБА и си остава едно от лицата на лигата.
Милуоки Бъкс – Карийм Абдул-Джабар
Карийм може да не спечели признанието за периода си в Лейкърс, но на този етап е номер едно за Бъкс. След десет години може да сложим един друг играч на негово място, но Янис има още много да доказва. Карийм започна кариерата си в Милуоки и в шест сезона с отбора бележеше средно по 30 точки и 15 борби. Спечели три награди за Най-полезен играч и изведе Бъкс до единствената титла за отбора до този момент през 1971 година. За своите едва шест сезона Карийм е водещият реализатор на Бъкс. Държи и рекорда за най-много борби.
Минесота Тимбъруулвс – Кевин Гарнет
Периода на Гарнет в Минесота може спокойно да бъде описан в комикс за супер герои. Той има най-много мачове за отбора, най-много записани минути, точки, откраднати топки, асистенции, борби, чадъри и наказателни изстрели. Има почти двойна преднина пред играча с най-добро постижение при борбите Кевин Лав и тройна пред Андрю Уигинс по отбелязани точки. Гарнет има 10 участие в Мача на звездите, а всички останали играчи в историята на отбора имат само 8 участия. Отбора има само едно участие в плейофите без Гарнет в редиците си. В историята си. Не само през този век, а въобще. Никога отбор не е бил толкова зависим от един играч като този на Минесота от Кевин Гарнет.
Ню Орлиън Пеликанс – Крис Пол
Ако Антъни Дейвис беше останал в отбора, неговото име щеше да присъства тук, но уви….Пол води пред Дейвис при процент победи и като цяло има по-запомняща се кариера. Поне засега. Пол изведе отбора който тогава бе известен като Хорнетс на три пъти в рамките на шест години. Пол просто има по-добрата статистика и е единствения играч попаднал в списъка с два различни отбора.
Ню Йорк Никс – Уолт Фрейзър
Патрик Юинг може да изпреварва Фрейзър по продължителност и статистически показатели, но Фрейзр е по-обичан от феновете, заради двете титли, които носи на отбора през 70-те години на миналия век. Фрейзър бележи средно по 19 точки за десетилетие с цветовете на Никс. Има 7 участия в Мач на звездите и 7 пъти е попадал сред Отбора на най-добрите защитници.
Източник: https://medium.com/sportsraid/best-player-ever-from-every-nba-franchise-basketball-goat-jordan-lebron-russell-hakeem-duncan-81040bc6920e
Категория: Баскетболни новини
Тагове: НБА