Дебютът на “лъвовете” и последното и представяне на Световно първенство всъщност много си приличат. Резултатите са идентични в трите мача от груповата фаза, която е една любопитна подробност около житие-битието на България в световните футболни финали.
Футболна игра със страхотни награди за Световното в Катар!
“Трикольорите” за първи път преодоляват квалификационната фаза при четвъртия си опит за Седмото Световно първенство в Чили през 1962 г. Тогава в отбора е едва 19-годишният Георги Аспарухов-Гунди, а около него се формира една нова вълна на силни играчи като Георги Соколов-Соколето, Димитър Якимов, Добромир Жечев, Динко Дерменджиев. Тези все още млади футболисти са все още изгряващи звезди, а сред опитните личат имената на Кирил Ракаров, Тодор Диев, Христо Илиев, Иван Колев, Панайот Панайотов. България предолява квалификациите, в които е в група с Франция и Финландия. Печелим двата мача срещу скандинавците, а с “петлите” си разменяме по една победа. На Мондиала в Чили сме в група с Англия, Аржентина и Унгария. На 30 май в Ранкагуа губим с 0:1 от гаучосите след гол на Ектор Факундо още в 4-та минута. Следва тежко 1:6 от унгарците, за да приключим участието си с нулево равенство срещу представителите на родината на футбола.
Следват още три поредни участия на България на Световни първенства. През 1966 в Англия, през 1970 в Мексико и през 1974 в Западна Германия. В общо девет мача не успяваме да постигнем така чакания първи успех и отпадаме след груповата фаза.
Българският тим не намира място на Мондиал 1978 в Аржентина и на този през 1982 в Испания. Завръщаме се на голямата сцена за Мексико 1986. Надеждите да бъде постигнат първи успех са огромни, защото “лъвовете” попадат в група с един от аутсайдерите Република Корея. Настроенията в страната са да прекъснем дългото чакане на успех именно срещу азиатците. Те се подклаждат и от обещаващото 1:1 срещу Италия в мача на откриването на шампионата. Мачът с корейците започва обещаващо с гол в 11-та минута на Пламен Гетов, но в 70-та резервата Йонг-Бу Ким изравнява и изтръгва от ръцете ни лелеяната първа победа. В последния мач от групата се изправяме срещу Аржентина на Марадона. Бъдещият световен шампион е твърде силен и печели с 2:0 с попадения на Валдано и Буручага, а с двете спечелени точки българският отбор завършва на трето място в групата и успява да си пробие път към осминафиналите, където обаче срещу домакина на турнира губим с 0:2 пред 114 580 зрители на “Ацтека”.
Осем години трябва да изминат за следващото ни участие на Световно първенство. Знаменитата 1994 г. за българския футбол идва след инфарктна квалификационна кампания, в която успяваме да си пробием път към Мондиала в САЩ след онази паметна вечер на “Парк де Пренс” в Париж, голът на св. Емил в последната секунда и успеха над Франция с 2:1. За Съединените щати Димитър Пенев събира отбор от футболисти, повечето от които играят в силни европейски отбори - Христо Стоичков (Барселона), Емил Костадинов (Порто), Йордан Лечков и Петър Хубчев (Хамбургер), Красимир Балъков и Ивайло Йорданов (Спортинг Лисабон), Николай Илиев (Рен), Борислав Михайлов и Георги Георгиев (Молюз), Трифон Иванов (Ксамакс). Тимът ни отива на шампионата с идеята за първа победа, а се връща като четвърти в света. Началото е повече от трудно с 0:3 от Нигерия, но чаканият 32 години първи успех идва в следващия мач. 4:0 срещу Гърция е последвано от успех над Аржентина с 2:0, а това означава второ участие на България на осминафинал след 1986 г. Пътят продължи след инфарктен успех след изпълнение на дузпи над Мексико и онзи паметен мач на “Джайънт”, когато шокирахме защитаващия световната титла тим на Германия. Кой не помни поразяващия пряк свободен удар на Христо Стоичков, оставил безмълвен Бодо Илгнер? Или пък онзи фамозен летящ плонж на Йордан Лечков след брилянтен пас на Златко Янков? А кой не помни как Жоел Киню ни спря мечтите за финал в сблъсъка с Италия, когато не отсъди дузпа за волейболен прийом на Алесандро Костакурта в наказателното поле на “скуадра адзура”. В крайна сметка останахме четвърти в света и до днес този спомен топли сърцето на изстрадалия български футболен фен.
Футболна игра със страхотни награди за Световното в Катар!
Четири години след този фурор България участва за последен път на Световно първенство. За Франция ’98 отборът тръгна с големи надежи след отлична квалификационна кампания, но не успяме да затвърдим спечелените позиции от САЩ. Всъщност съдбата на тима ни много прилича на тази при първото участие. Резултатите, които записаха “лъвовете” бяха идентични с тези от Чили 1962. Нулевро раенство с Парагвай, загуба от Нигерия с 0:1 и тежко 1:6 от Испания. Сблъсъкът с “ла фурия роха” на този етап е последният за националния ни тим на най-големия футболен форум, а последният гол е дело на Емил Костадинов. Така както първият е при 1:6 от Унгария на Георги Соколов.
Вече шест първенства България не е на футболната карта на най-големите. Разочарованията следват едно след друго. Пропуснати бяха Япония/Република Корея, Германия, ЮАР, Бразилия, Русия и Катар. Надеждите са, че тимът ни, който в момента се гради от основно млади момчета с талант, ще успеят да направят така искания пробив за шампионата през 2026 г. в САЩ, Канада и Мексико.
Категория: Футболни новини
Тагове: Световно първенство