Някои от играчите са се представили толкова зле, че дори са известни с ужасяващото си представяне. На някои от тях се предричаше бляскаво бъдеще, докато други са доста прилични баскетболисти, за които нещата просто не са се получили в новите им отбори.
Ето ги и тях – най-лошите баскетболисти в историята на всеки от 30-те отбора в НБА.
Атланта Хоукс – Ед Маколи
Беднички Ед Маколи едва ли си е представял подобно нещо след шест поредни звездни сезона с екипа на Бостън Селтикс. Нещата се объркват някъде след като Бостън го разменят за новака Бил Ръсел. Ръсел остава в историята на Селтикс с 11 титли за 13 сезона, докато Маколи успява да се добере до Мач на Звездите само веднъж, записва два ужасяващи сезона за Хоукс. Днес Маколи в Залата на Славата, но главно заради постигнатото със Селтикс. С напускането на отбора обаче той допринася още повече за успеха на „келтите”.
Бостън Селтикс – Лен Биас.
Селтикс от 80-те е почти безпогрешен отбор. Превръща Лари Бърд е една от най-големите легенди на спорта. Подбира и развива невероятни играчи. Печели три от шестте финала, в които участва и е властелин в първата половина на десетилетието. Когато Бостън избира талантливия и обещаваш Лен Биас, играча който трябва да продължи наследството на отбора и да заздрави позициите му всички тръпнат от вълнение. Никога няма да разберем какво щеше да се случи и дали Биас наистина щеше да попадне в тази категория, защото неговото име се свързва с една от големите трагедии в спорта. Два дни след като е избран той умира от свръхдоза.
Бруклин Нетс – Денис Хопсън
През 1987 година, тогава казващият се Ню Джърси Нетс има право да избере трети в драфта на НБА и се спира на крилото Денис Хопсън. Той така и не успява да оправдае очакванията и след три сезона на „мрежите” им писва от него и го разкарват съвсем безцеремонно. Интересното е, че вместо него от отбора можеха да вземат Скоти Пипън, Реджи Милър и дори Кевин Джонсън.
Шарлот Хорнетс – Владе Дивац
Изненадани ли сте да не видите името на Адам Морисън тук? Морисън не се представя никак добре, но не е играча с най-ужасяващи показатели избиран от Шарлот. Едно друго решение свързано с драфта боли много, много повече. Коби Браянт е избран под номер 13 в драфта през 1996 година именно от Шарлот. Те обаче веднага го пращат към Лос Анджелис в замяна на опитния център Владе Дивац. Сърбина има страхотна кариера в ЛА, но с екипа на Хорнетс изкарва две нещастни години и напуска като свободен агент. С Коби ли? Всички знаем каква е неговата история.
Чикаго Булс – Тайрис Томас
Помните ли, че „биковете” избраха ЛаМаркъс Олдридж под номер 2 в драфта през 2006 година? Повечето фенове на Чикаго също не помнят. Булс разменят Олдридж за четвъртия избран Тайрис Томас възнамерявайки да го ползват рамо до рамо с Еди Къри и да върнат величието на отбора от 90-те години. Сработването на двете кули в подкошието за Чикаго така и не се случи, а Томас изкара 4 безпредметни сезона в отбора, докато Олдридж жънеше успехи с Портланд.
Кливлънд Кавалиърс – Антъни Бенет
И друг път съм споменавал Бенет. И тогава не беше много ласкаво отношението ми към него. Той ще си остане като една от най-големите издънки в историята на спорта. Играч избран под номер 1 в драфт, а бележещ под 13 потресаващи минути на терена. Беше толкова разочароващ, че от Кливлънд се отказаха от него още на първия сезон и го пратиха в Минесота заедно с Андрю Уигинс в замяна на Кевин Лав. Бенет игра за четири различни отбора в рамките на четири години преди да се прекара известно време и в Европа. В момента някогашния номер 1 боксува в Лигата за развитие едва на 25 годишна възраст.
Далас Маверикс – Ранди Уайт
Драфта от 1989 вкара в НБА доста сносни имена като Шон Кемп, Владе Дивац, Глен Райс, Тим Хардауей, Муки Блейлок, Клифърд Робинсън, Шон Елиът и други. Едно име, което никога няма да попадне в подобно изброяване е избрания под номер 8 Ранди Уайт. Той едва достигна до 40% успеваемост при стрелбата и през нито един от сезоните не записа двуцифрен показател при стрелбата си.
Денвър Нъгетс – Николос Цикитишвили
През сезон 2002 Денвър рискуваха с избора на Грузинеца Николос (не ме карайте да пиша пак фамилията), а той се оказа една от най-големите издънки в близкото минало. Той бе избран под номер 4, но никога не записа повече от четири точки и с изключение на първата си година, не записа и повече от 10 минути на игрището. Стрелбата му беше под 30% и само за 4 сезона бе вън от лигата.
Детройт Пистънс – Дарко Миличич
„Буталата” стигнаха до финал в конференцията през 2003 година и няколко седмици по-късно разполагаха с втория пик в драфта благодарение на някои разумни сделки. Нямаше как да изберат феноменалния ЛеБрон Джеймс, но с драфт включващ още Кармело Антъни, Крис Бош и Дуей Уейд, шанса да сгрешат бе малък. Оооопааа….Дарко. Миличи почти не помириса паркет в първия си сезон в Детрой, когато отбора стана шампион. Нещата не се промениха и след това. В продължение на десетилетие подскачаше като цветарка из отборите в НБА, след което се захвана с кикбокс, а в момента има и оранжерия за ябълки в Сърбия. Явно наистина си е цветарка.
Голдън Стейт Уориърс – Джо Бари Керъл
Преди драфта от 1980 Уориърс направиха невероятна въртележка, за да се доберат от правото да избират трети до правото да избират първи. Пропуснаха играчи като Робърт Периш и Кевин МакХейл, за да се докопат до Джо Бари Керъл. Да си кажем правичката той записваше средно по 17 точки на мач, но според феновете не се раздаваше на терена, заради което получи и прякора Джо Бейри Кеърс (Джо Почти не му пука).
Източник: https://medium.com/sportsraid/worst-player-ever-for-every-nba-franchise-darko-olowokandi-bowie-thabeet-kwame-bynum-a5d69b9652a
Категория: Баскетболни новини
Тагове: НБА